Творчеството като път към себе си.
Най-естествения език на душата – начин да се изразиш без обяснения, без очаквания, без нужда „да се получи“.
В творческите ни срещи използваме глина, цветове, звук и слово, за да се върнем към радостта от правенето с ръце и присъствието в момента.
Не учим „как се прави“. Не търсим резултат.
Оставяме създаването да води – меко, интуитивно, живо.
Пространство, където формите разказват истории, цветовете говорят, а тишината между тях има свой смисъл.
Творенето тук не е занятие, а практика на свързване – с вътрешния свят, с другите, с живота такъв, какъвто е.
Интуитивно рисуване
Интуитивното рисуване е среща – не с платното, а със себе си.
Без техника, без очакване, без нужда „да можеш“.
Само цветове, движения и вътрешен свят, който се разлива навън – бавно, меко, искрено.
Тук формата няма значение, нито резултатът.
Важно е усещането – че си на точното място, в точния миг, правейки точно това.
Пространство, в което можеш да се отпуснеш, да се изразиш и да се чуеш – дори без думи.
Рисуването става медитация. Цветовете – език на душата.
А всяка картина – отпечатък от миг тишина.
